Швирлик

Защитена територия от Натура 2000.

Простира се на 910.82 хектара.

Средна надморска височина 169м.

Максимална надморска височина 240м.

Намира се в землищата на селата Каниц, Периловец, Раброво, Делейна, Градец, Долни Бошняк. 61,31% от територията е заета от Балкано-панонски церово-горунови гори, 17,35% - Евро-сибирски степни дъбови гори, 9,48% - хидорфилни съобщества от високи треви, 3,53 - панонски гори със зимен дъб и обикновен габър, 1,9% - панонски гори с космат дъб, 1,9% - крайречни смесени гори с летен дъб, бряст, планински и полски ясен, 0,95% - неблагоустроени пещери, 0,95% - хазмофитна растителност поваровикови скални склонове, 0,95% - равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, 0,72% - мизийски букови гори, 0,57% - термофилни букови гори, 0,08% - смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове.

Бозайници: Видра (Lutra lutra), добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni), дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi), остроух нощник (Myotis blythii), дългопръст нощник (Myotis capaccinii), трицветен нощник (Myotis emarginatus), голям нощник (Myotis myotis), средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), южен подковонос (Rhinolophus euryale), голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), пъстър пор (Vormela peregusna)
.

Земноводни и влечуги: жълтокоремна бумка (Bombina variegata), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), гребенест тритон (Triturus cristatus).

Безгръбначни: бисерна мида (Unio crassus), обикновен сечко (Cerambyx cerdo), бръмбар рогач (Lucanus cervus), буков сечко (Morimus funereus), алпийска розалия (Rosalia alpina), ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis).

От фауната се срещат още: дървесница (Hyla arborea),зелена крастава жаба (Bufo viridis), горска дългокрака жаба (Rana dalmatina), обикновена чесновица (Pelobates fuscus), кримски гущер (Podarcis taurica), пепелянка (Vipera ammodytes), смок мишкар (Elaphe longissima), зелен гущер (Lacerta viridis), смок стрелец (Coluber caspius), степен гущер (Podarcis muralis), късокрак гущер (Ablepharus kitaibelii), сива водна змия (Natrix tessellata), Медянка (Coronella austriaca).

Флора: Alyssoides graeca, пясъчна метличина (Centaurea arenaria), Chamaecytisus supinus, смрадлика (Cotinus coggygria), Digitalis laevigata, Echium vulgaris, горска млечка (Euphorbia amygdaloides), снежно кокиче (Galanthus nivalis), лечебна звъника (Hypericum perforatum), Potentilla pilosa, дъбоволистно подъбиче (Teucrium chamaedrys), Stachys germaninica, германски ранилист (Stachys germaninica), голяма тлъстига (Sedum maximum), бодлив залист (Ruscus hypoglossum), червен божур (Paeonia peregrina).

Основен дървесен състав: бяла върба (Salix alba), крехка върба (Salix fragilis), тритичинкова върба (Salix triandra), полски бряст (Ulmus minor), цер (Querqus ceris), Зимен дъб, полски клен, черна елша, бяла и черна топола.